Хигиена при прабългарите

Културата на миенето - къпането, е съвсем ново нещо за Запада, когато на Изток тя е много стара. И така, нищо чудно няма в това, че докато на Запад миенето – къпането е било нещо непознато, у прабългарите то е било всеобщо разпространено…

Така арабският писател Ибн Фадлан, който в 922 г. посетил Волжка България, като мисионер на мохамеданската вяра, намерил у тях следното:
„За къпане влизат във водата общо мъже и жени, без да се покриват с нищо. Прелюбодействие не се случва у тях по никой начин. Ако някой извърши такова престъпление, какъвто и да е той почин, връзват го до един забит в земята кол и го разсичат на две, от шията до меките му части. Същото правят и с прелюбодейната жена. След това връзват труповете и на двамата на едно дърво.
Аз се стараех да убедя жените да се покриват при къпане, обаче не постигнах нищо.”

Още по-интересни сведения имаме за дунавските българи. Както е известно, когато Борис възприел християнството в България дошли гръцки свещеници. Но когато Борис не бил удовлетворен от византийците, обърнал се към папския двор с един списък от въпроси, за да се осведоми за естеството на западното християнство. Ние притежаваме отговорите на Николай I  върху запитванията на българите от 866 г. Един много ценен извор, 6-я отговор в превода на Д. Дечев гласи така:
„По-нататък казвате, че гърците твърдят, по никакъв начин не бива да ходите на баня в сряда и петък. За това, което питате…”
От това е ясно, че българите тъй често са се къпели, че за тях е било тежко, когато гръцките свещеници им забранил да ходят в сряда и петък на баня…

Още по-интересно е, че българите, както и сходните им по култура маджари, имали и походни бани, които носели със себе си във време на война.

Византийците ги намерили за толкова удобни, че в церемониите на византийския двор е написано, че уредникът на лагера трябва да взема подобна баня за императора. Именно в церемониите четем, че за императора трябва да се носи „маджарската баня – черге с кожено корито”. Самото име „черге” показва, че тази културна придобивка у маджарите произхожда от прабългарите.
„Черге” е тюркска дума със значението на палатка, т.е. палатка за баня. А пък, ако в маджарския език в десети век намираме тюркска дума, която означава културно понятие, то значи, че тя е от прабългарски произход.

Крум пред Златните врати, след като принесъл кървава жертва, отишъл на морския бряг, потопил краката си, омил се и опръскал и войниците си. Това значи, че прабългарите отдавали на водата сила да парализира, очиства, отблъсква нечистотата. Откритата при Мадарските разкопки баня – басейн е служила за обредна цел.